„Братя хора, нека ви разкажа как се случи всичко” – така започват скандалните и смразяващи мемоари на Максимилиан Ауе, бивш нацистки офицер, възкръснал за нов живот във Франция като собственик на фабрика и порядъчен баща на семейство. Макс е интелектуалец, отдаден на философията, литературата и класическата музика. Но той е също така хладнокръвен убиец и завършен бюрократ. И през очите на едно културно чудовище ние съпреживяваме в разтърсващи подробности ужасите на Втората световна война и на нацисткия геноцид срещу евреите. Едно пътешествие из най-мрачните кътчета на човешката душа.

Всъщност съвсем спокойно можех и да не пиша. Все пак това не е задължително. От войната насам съм доста дискретен човек; слава Богу, никога не съм имал нужда, както някои мои бивши колеги, да пиша мемоари нито с цел оправдание, защото нямам какво да оправдавам, нито с цел доход, защото достатъчно добре печеля и така. Не съжалявам за нищо: върших си работата, това е; що се отнася до моите семейни истории, които може би също ще разкажа, те засягат единствено мен; а за останалото, към края вероятно прехвърлих всякакви граници, но тогава вече не бях съвсем същият, залитах, но пък и целият свят около мен се клатеше, не само аз си бях изгубил ума...

„Литературен подвиг”. („Пари Мач”)

„Внимание, шедьовър!” („Франс соар”)

„Доброжелателните” е нещо повече от предизвестения шедьовър: нездравият чар, който излъчва, е буквално пристрастяващ.” („Кроник’ ар”)

„ След няколко десетки часа четене, трябва да признаем: изправени сме пред един паметник на съвременната литература.” („Льо Фигаро магазин”)

„Ако „Доброжелателните” е гениална творба - а тя е такава, – то не се дължи на повтарящите се ужасяващи удари с чук . Дължи се на методичното изследване на обърканото и сложно потъване в лудостта на един от най-идеалистки настроените служители на третия райх.” (Стивън Инглунд, „Форин полиси” )

„Книгата е сатанински умна. Тя е внушителна не само като въплъщение, а преди всичко заради пъклената интелигентност, с която е сътворена. Проявеното майсторство, което не всеки ще одобри, надхвърля всяка друга художественост и ще продължи да води класацията далеч в обозримото бъдеще. Никой преразказ на съдържанието няма да е достоен за нея.” (Анита Брукнър)

„За мен книгата е толкова важна, колкото творчеството на Томас Ман”. (Клаус Пейман в ТВ предаването „Лезен“)