„Другото тяло” ще изненада почитателите на творчеството на Павич и със своеобразен завой към по-класическо повествование – той не е нито речник, нито кръстословица, нито клепсидра, нито гледане на карти Таро, нито делта, както предишните му книги, а просто роман. Би могло да се каже дори автобиографичен роман. И макар самият Павич да го определя като най-добрата си творба след „Хазарски речник”, като „другото тяло на „Хазарски речник” и въпреки оправдано високото му самочувствие на писател, в този роман той за пръв път говори и за писателските си страхове и комплекси, за крехкостта и уязвимостта на литературата в разюзданата бездуховност на нашето съвремие.

„Моите книги са като шведска маса. Вземаш си каквото искаш и колкото искаш, без значение от кой край на масата ще започнеш.”
М. Павич

Павич е първият писател на ХХІ век.
„Пари Мач”

Той мисли така, както ние сънуваме.
„Ню Йорк Таймс”

Павич е една от великите фигури в световната литература.
„Тиемпо”, Мадрид

Павич е искал да издигне книгата, или Книгата, т.е. Кутията на Организираното Знание до нивото на магичен предмет, подобно на полуживотно, което може да общува само със себе си и с други книги, да направи от книгата смъртоносно оръжие.
Антъни Бърджис, „Обзървър”, Лондон

Павич намира възможност да надмогне романовата традиция на двайсети век по пътища, които се различават от пътищата на „френския нов роман” и „новия нов роман”.
„Независимая газета”, Москва