Ървинг Стоун, авторът на „Гръцкото съкровище“ - роман за живота на откривателя на Троя Шлиман, „Жажда за живот“, посветен на Ван Гог, и „Страдания и възторг“ - биографичен разказ за Микеланджело, се нагърбва с амбициозната задача да нарисува панорамно платно за живота на Зигмунд Фройд на фона на Виена от края на деветнайсети и началото на двайсети век.

С търпението на археолог Стоун разкрива пласт след пласт противоречивата душевност на Фройд, като следва житейския му път стъпка по стъпка - дългите години на обучение по медицина, бракът му с Марта Бернайс, трудното начало на лекарската му практика, пътуванията му във Франция, Италия и Америка, професионалният сблъсък с видни представители на медицинската общност, неспособни да приемат революционните му идеи.
Също като художник разкрива пред читателя багрите на една сложна личност, чиито неуморни научни търсения довеждат до разработването на нов метод за лечение на човешката психика.

Прецизен като историк, авторът на „Страстите на разума“ ни представя в колоритни детайли обществените и културни явления, характеризиращи Европа в началото на двайсетото столетие. Пресъздава автентичната атмосфера на Виена и проследява социално-политически процеси, белязали съдбата на няколко поколения.

„Страстите на разума“ е изискан разказ, изпъстрен с пикантни истории и бурни междуличностни конфликти - изкуство, което Ървинг Стоун безспорно владее.

Прозрението накара мислите му да запрепускат като подплашени коне; беше изплашен и объркан, съмняваше се в доказателствата, в онова, което виждаше и което чуваше. Това бе земя, на която не бе стъпвал човешки крак. Никой ли не се беше осмелил да я покори? В световната литература и най-вече в Гьотевия „Фауст“ бе срещал много примери за борбата между Бога и Дявола, която той възприемаше само като символична литературна или религиозна концепция. Едва сега проумя, че Бог е съзнанието ­ отговорно и подчиняващо се на логиката, великата сила, която е накарала човека да напусне джунглата и да се превърне в разумно, съзидателно същество. Дяволът пък е несъзнаваното. Нечестивият властва в пъкъла, предназначен само за чудовища и влечуги ­ обиталище на грозното и злото, нечестивото и демоничното, пагубното, гибелното, болестотворното, презряното, прокълнатото, жестокото, мършата и екскрета на вселената; неговите послушни слуги не пропускат възможност да съсипват, покваряват, отравят, парализират, унищожават. В този прокълнат свят няма място за Бог, наука, дисциплина, разум, цивилизация; човек не може да направи нито крачка, да позволи на мисълта си да полети, без на мига да затъне в пагубното блато. Възможно ли е, след като вече безнадеждно е омърсен, да си възвърне здравия разум и отново да бъде приет от обществото?