Елена Афанасиева, известна журналистка, най-добър парламентарен журналист за 1991 година, сътрудник на водещи вестници, водеща в телевизията, подтикната от Борис Акунин, решава да напише роман, когато веднъж чува от знаменития журналист изтоковед Всеволод Овчинников разказа за филипинската диктаторка Имелда Маркос, която се влюбила безумно във високопоставен съветски дипломат, пристигнала в Москва да го посети и съсипала кариерата му. Авторката  изплита поетиката на новия приключенски роман, като пренася читателя от съвременната московска действителност в други исторически епохи. Едва читателят успява да прочете десетина страници и да се ориентира в обстановката, когато пред очите на главната героиня се взривяват два мерцедеса и старичкият й москвич, а той се озовава на кораба на Магелан по време на околосветското му пътешествие. Оттук в разказа се вплита черната перла, която изпада от тайния му джоб и действието се завърта със зашеметяваща бързина... Мяркат се вождът Лапу-Лапу, който отмъщава на португалския пътешественик, надут швед от Ню Йорк, дали психоаналитик или жиголо, сибирска гарова циганка, която купува скъпоценен пръстен за грошове от  изпаднало в беда момче (същият пръстен сияе в московска квартира на платно на Брюлов), влюбен самурай в Ленинград през 30-те години, описание на будоара на Имелда Маркос с умопомрачителен списък на тоалети и скъпоценности.

Авторката умело води читателя към разгадката. Става дума за някакво съкровище, кой знае по какъв мистичен път оказало се в ръцете на нещастната московска фотографка. 

Сюжетът интригува, увлича, забавлява, вълнува, с една дума доставя огромна удоволствие. И нищо чудно, че Борис Акунин казва за нея:  “Зад псевдонима Елена Афанасиева се крие Артуро Перес-Реверте, който си е направил операция по промяна на пола, усвоил е до съвършенство руския език и най-сетне се е научил да пише по-енергично.”

И нищо чудно, че й предричат бъдещето на Борис Акунин...