И все пак "Нюйоркска трилогия" е неотменна част от криминалния жанр, просто качеството на творбата е толкова високо, че литературната критика и до ден-днешен не спира да се занимава с нея и да задава въпроси, наричайки я "детективски истории за детективски истории", "странна хумористична интерпретация на криминалния роман", "меко криминале" (за разлика от "твърдия" или "черен" криминален роман на Чандлър и Хамет), "малки стъклени пъзели", "хибрид между детективския и "новия" роман". Пак според критиците това причислява Остър към постмодернистите, защото бил повлиян от "класическото литературно течение" на американския постмодернизъм през шейсетте и седемдесетте години на миналия век. Но независимо къде класифицират произведението критиците, то си остава едно от великите четива на последното столетие.