Нейни автори са университетските професори Жак Омон и Мишел Мари, известни френски критици и теоретици на киното, издали заедно „Филмов анализ”, а в съавторство с други – „Естетика на филма”. Всеки има и свои солидни монографии и трудове.

Омон и Мари настояват на факта, че „тази книга е речник, а не енциклопедия”. Близо 400-те кратки статии са нестандартно обединени от теоретичния и критическия подход към движещите се изображения – ракурс, рядко използван и със сигурност появяващ се за първи път в българската кинокнижнина.

Поразителна е широтата на изследователския поглед, включващ понятия от различни дисциплинарни полета – философия, естетика, семиология, лингвистика, наратология, филмология, психоанализа, история и теория на киното... Като предлага нови термини и имена на българския изследовател, които отдавна се използват във филмовия анализ и теория, речникът ще запълни празноти в понятийния ни апарат и ще направи възприемането на чужда критика по-леко, а вникването в смисъла на непознати теоретични текстове – по-лесно.

При подбора на режисьорските имена и имената на теоретиците се усеща приоритетът на индивидуалния избор. Но авторите са се постарали да надскочат „парижкия снобизъм” и канона на френската синефилия, като се фокусират сравнително обективно върху сложния пейзаж на вече близо вековната теоретична и критическа рефлексия за киното, обемаща както фундаментални концепти, така и надграждането им с нови понятийни системи.

Книгата е уникално свидетелство и за състоянието на нещата в съвременната киномисъл и хвърля мост между западната кинонаука и източноевропейските изследователи на седмото изкуство.