За разлика от някои от трудовете на Франсоаз Долто, написани на професионален жаргон, до голяма степен недостъпен за любознателния читател, “Всичко е език” е четиво и за изкушените в областта на психоанализата, и за широката публика. Както показва заглавието, при цялото разнообразие от теми, засегнати в книгата, се откроява изключителното значение на езика за изграждането и развитието на детската личност. Ето какво казва по този въпрос Франсоаз Долто:
Детето не знае, че е дете. Възрастният го учи, че това, което вижда, когато се гледа в огледалото, е неговият образ. Този образ обаче е различен от образа, който самото то си е изградило въз основа на отношението на другите. За да израсне психически, детето има нужда от нещо повече от ехо на думите си и от отражение на образа си. То има нужда от среща с друг човек, който го уважава, но и демонстрира различието си. Затова е толкова важно да казваме точно какво чувстваме, когато говорим и с бебето, и с по-голямото дете. Чутите дори при раждането думи, изречени от авторитетни за детето хора, могат да повлияят върху бъдещето му поведение.