То просъществува до края на април 1945 г. Шестимата негови министри са осъдени на смърт през 1945 г. и отново през 1947 г. Западните съюзници отказват да ги предадат на българските власти и те почиват в мир в различни краища на света.

Книгата поставя проблема за „двете правителства“ (уникален не само за България) в неговия времеви, европейски и международен контекст и търси мястото на Националното правителство в сложната матрица на събитията от Втората световна война. Изследването оцветява още едно „бяло петно“ в най-новата история на България. Хулени, оклеветени и заклеймени от отечественофронтовския режим, министрите и сътрудниците на правителството във Виена олицетворяват първата проява на антикомунистическа съпротива, а дейността и проявите им издържат изпита на времето. Те загубиха битката през 1945 г., но спечелиха войната срещу болшевизма и неговите български имитатори. България се освободи от СССР и червеното иго и се присъедини към съюзника си Германия в обединена Европа. Читателят ще отсъди кой в крайна сметка е фактическият победител.

Никола Алтънков се е дипломирал в СДУ „Климент Охридски“. Магистър на изкуствата от Института за чужди науки в Монтерей, Калифорния и доктор по история от Калифорнийския университет в Санта Барбара. Преподавал е във висши американски институции и е работил по научно-изследователски проекти в САЩ. Автор е на трудове по история, политология, социология и икономика. Член на Академията за политически науки (Ню Йорк, 1984 г.) и на почетното социологично общество „Делта Тау Капа“ (1975 г).