Много историци заявяват, че характерно за “западната цивилизация” е тъкмо разделението: между Рим и Византия, между църквата и държавата, между монарсите и феодалите... между отделните национални държави, между изпълнителна, законодателна и съдебна власт, между стар и нов свят. Доколкото е налице историческо единство на Запада, това е общият плод на непрестанните вътрешни деления в него. Може би разединението на Запада е неговото най-дълбоко единство.

Подобно на внезапна светкавица днешната криза на Запада безпощадно освети един суров скалист пейзаж – с въпросителна на всеки връх. Дали светът сега е разделен между Запада и останалите? Дали Западът днес е разделен между Европа и Америка? Може ли Западът да се обедини отново? И ако може, то как ще стане това? Кое е уместното “ние” на нашето време?

Тимоти Гартън Аш