Учебници и помагала

Разполагаме с неограничено количество учебници и учебни помагала на всички издателства
10 % отстъпка
Евтина доставка

Издателства

Автори

А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я

Facebook

MySpace

Twitter

Първичната рана: Да докоснем света на осиновеното дете

Първичната рана: Да докоснем света на осиновеното дете

ISBN: 9546076945
Автор: Нанси Нютън Верие
Издателство: Лик
Корици: Мека корица
Страници: 288
Формат: 21x14

„Първичната рана” е книга, в която осиновяването се разглежда по начин, който обществото не познава. Приема се, че осиновяването на изоставени деца е най-доброто за тях. С намирането на осиновител обществото счита, че моралният му ангажимент е приключил. Дори съществува нагласата, че тези деца трябва да са благодарни за „късмета” си. Авторката на тази книга преминава отвъд границите на осиновяването и навлиза в болезнената и неизследвана територия на психологията на изоставените деца. Главният въпрос, който тя задава е: „Как може раздялата с биологичната майка, с която новороденото е било свързано девет месеца, да не му се отрази?” Връзката между майка и дете започва със зачеването – тя е един континуум от физиологични, психични и духовни събития, който започва в утробата и продължава в следродилния период. Фактът, че бебето разпознава своята майка веднага след раждането си, е многократно доказан. Когато тази връзка е прекъсната чрез постродилна раздяла с биологичната майка, преживяването на изоставяне и загуба незалечимо се запечатва в психиката на детето и причинява това, което авторката определя като първична рана. Дори и в осиновени часове след раждането си деца остава страхът за цял живот, че могат да бъдат отхвърлени отново. Това базисно недоверие и тревожност обърква осиновителите. Защо детето, което са приели да отгледат като свое, се държи провокативно и агресивно с тях или, обратно, е затворено и дистанцирано? Те не предполагат, че детето „помни” загубата на подсъзнателно ниво и така го лишават от разбирането и подкрепата, от които се нуждае, за да преодолее опустошителната болка от изоставянето. Първичната рана се наблюдава дори при бебета, отделени след раждането си в кувьоз, независимо, че по-късно са били отгледани от биологичните си майки. Въпреки че обвиняването на жертвата е феномен, типичен за травмата (като при жертвите на физическо и сексуално насилие, например), отделянето от биологичната майка и попадането в непозната среда по време на осиновителния процес е единствената травма, при която обществото очаква от жертвите да бъдат благодарни. Те не са благодарни – те страдат, защото загубата на майката, която са преживели в началото на живота си, е довело до тревожност, депресия и страх, които винаги ще ги съпътстват. Те се нуждаят от помощ, за да преодолеят първичната рана. Дълг на обществото е да приеме болезнената истина: нищо не може да замени връзката на детето с биологичната му майка, която авторката определя като „мистична и вечна”. Един от най-често срещаните страхове е страхът от изоставяне. Неслучайно изоставянето е доминираща тема в много митове и приказки за деца. Това е книга, която трябва да бъде прочетена от бъдещи майки, които се колебаят дали да изоставят децата си, за да знаят какво ще им причинят, дори и бебетата им да бъдат осиновени от отговорни осиновители. Което, за съжаление, далеч не винаги става. И все пак да бъдеш даден на някого е по-добрата алтернатива, отколкото да останеш сам дни и месеци наред в дом. Един от начините, по който в домовете успокояват бебетата, които плачат за майките си, е като им дават фенобарбитал. Да останеш сам, без никой наистина да се интересува от теб, е опустошително преживяване – бебетата плачат за това, че са лишени от толкова базисна човешка потребност да бъдеш прегръщан и докосван. „Едва наскоро признахме тази потребност. Сега съществува т. нар. терапевтична практика „гушкане”, при която доброволци докосват или държат бебета, които са се родили преждевременно, или са болни, или се възстановяват от наркотичната злоупотреба, на която са били подложени в майчината утроба. Установи се, че бебетата, които са гушкани и докосвани, се възстановяват много по-бързо и наддават повече килограми в сравнение с бебетата, лишени от тези ласки. Всички тези размисли са валидни и за бебетата, дадени за осиновяване”. „Първичната рана” е книга е за осиновените. За всички онези, които са разкрили душата си пред авторката и чиито истории тя разказва. Книгата е предназначена и за биологичните родители и осиновителите – като своеобразен мост към душите на децата, които копнеят да бъдат излекувани. Надяваме се, че книгата ще помогне на професионалистите – психолози и социални работници. Такава книга излиза за първи път на български език. Нанси Верие е психолог и има частна практика в Лафайет, Калифорния. В книгата си описва многобройни случаи от своята практика. Майка е на две деца, едното – осиновено. „Винаги съм мечтала Мойсей да беше останал още малко на планината Синай, за да може Господ да му даде и единадесета заповед: „Уважавайте децата си”. Нанси Верие „Чувството, че съм избрана от осиновителите си, по нищо не може да се сравни с чувството, че не съм избрана от биологичната си майка”. Осиновена „Ако преди години, когато на Бъдни вечер 1969г. осинових дъщеря си (на три дни), някой ми беше казал, че да отгледаш осиновено дете е различно от това да отгледаш биологично дете, аз – щастлива и ентусиазирана, както повечето осиновители, щях да се изсмея: „Разбира се, че не е различно! Какво може да знае едно бебе на няколко дни? Ние ще го обичаме и ще му осигурим прекрасно семейство, което ще направи абсолютно всичко, за да може то да е щастливо!” Тогава вярвах, че щом има любов, и то силна любов, всичко ще е наред. Това, което разбрах сега, години по-късно, е, че за нас беше по-лесно да дадем на дъщеря си любов, отколкото за нея да я приеме”. Нанси Верие

Цена: 11,00 лв. 9,35 лв.