Но това е само едната страна на романа. Читателят, който го е отгърнал единствено заради нея, ще бъде леко стъписан. когато се сблъска с проблематизиране на медийното, с един кратък курс по теория на журналистиката, с Бодрияр и разсъжденията на героя върху постмодерността. В този смисъл романът на Волгин в никакъв случай не е лесен и еднопланов. От едната страна са интригите вътре в

самото радио — уволнения, смени на директори, нечиста конкуренция между колеги. От друга страна, в романа тече

много здрава и заплетена интрига с анонимния радиослушател Йоан. медийния магнат Яков Илиев, Христофор,

полковник Владимиров.

Криминалното обаче е само канава, върху която се откроява сериозен проблем — може ли медията да убива, да

подтиква към насилие, да създава или поне да усилва екстремистки пориви. И още — как медията скапва нормал-

ността във взаимоотношенията вътре и вън от нея, как поощрява саморазрушителните импулси или с други думи

как унищожава тези. които я създават. Такива франкенщайновски подозрения се прокрадват в този роман и за

мен те са част от най-доброто в текста на Волгин.

Георги Господинов